Всичко коз

Всеки българин, който разбира от Белот, разбира най-много от Белот от всички хора на света. В това няма нищо неочаквано (виж футбол, политика, коли, секс, история, география, всъщност – почти всички други области на Живота). И точно както с футбола, политиката, колите и почти всички други области на живота, Белотът е вид религия за всеки, който разбира от карти – неговият начин да се играе играта е единственият възможен. Религиозният фанатизъм за щастие обикновено е безобиден и дори може да се каже, че е един вид добавена стойност. Защото всеки играч на Белот знае – ако не се скарате, все едно че не сте играли.

Аз лично съм религиозно толерантен. Признавам правото на съществуване на възгледи като "удвояване на деветте точки за капо при без коз", както и на идеологеми като киртик. Разбира се, има някои крайности, които и отявлен либертарианец не би могъл да понесе (като например да бягаш от контра, моля ви се), но като цяло винаги съм гледал да си спестявам точно този тип конфронтации. Споровете по темата могат да бъдат колкото безсмислени (тъй като все още липсва Евангелието на Свети Белот Български), толкова и продължителни, и в крайна сметка да убият удоволствието от това да се скарате за нещо наистина съществено (като това защо си пуснал купа на партньора си, след като си видял, че чисти купи).

Тук стигаме до ключовия момент – удоволствието от чукването на едно белотче идва най-вече от факта, че докато го правиш (а това може да продължи от половин час до цяла нощ), ти имаш, от една страна, противници (които или падат и са обект на добродушни подигравки, или бият и са причина да се скараш с партньора си, и в двата случая е чудесно), а от друга – имаш партньор (с когото ставаш много близък, понеже заедно се подигравате добродушно на противниковия отбор или пък си крещите взаимно като семейна двойка). Много любопитен привкус може да се добави, ако отборите се сформират именно от две двойки, които се разделят специално за играта на мъже и жени. В този случай се открива една особена творческа мощ в частта "заедно се подигравате на падналите".

Белотът се появи дори и в уебпространството, има го във Фейсбук, човек може да си свали и приложение, за да си го играе срещу компютъра. Това е чудесно, по този начин се предава традицията, тъй като, както всички знаем, най-младите не стават от компютъра и няма къде другаде да научат играта. Освен това по този начин има шанс да изнесем извън страната едно чисто българско постижение на националния дух. Разбира се, във виртуалната игра все още липсват някои нюанси, като това да замериш партньора си с картите, след като не ти пусне шибаната деветка, а ти имаш още четири ръце след нея, или пък да направиш анализ на цялото разиграване с възможните версии при различно стечение на обстоятелствата, както и спорът дали терцата ти е била до вале или до дама и дали изобщо си обявил терца, не беше ли това предната игра, абе ти си се натряскал май или те е яд, че падаш, абе кой пада бе я вземи си...